Лапароскопска хирургия в урологията

в това число и в урологията, е маркиран с разширяване на обсега на минималноинвазивните методи. Лапароскопската хирургия е типичен пример за тази тенденция. Тя сериозно е навлязла в практиката на много области на медицината.

Идеята за ревизия на коремните и други кухини при хората датира от началото на 20 век. Техническите ограничения по онова време обаче не дават възможност методът  да се използва с лечебна цел и приложението му е сведено предимно до диагностика на корема при гинекологични и гастроентерологични индикации. 

Диагностичната лапароскопия до средата на 20 век се практикува от специалистите по вътрешни болести, които доразвиват метода към лечебната му функция. Важна стъпка за напредъка му бележи изобретяването на специфични иструменти, сред които Veress-иглата, напълването с въглероден диоксид (CO2), троакарите, мощните източници на светлина и подобрените оптики. 

Пробивът на лапароскопията като хирургично лечение настъпва с развитието на лапароскопската холецистектомия (безкръвно отстраняване на жлъчния мехур), която в рамките на няколко години измести традиционния хирургичен метод.

лапароскопията като лечебен метод намира своето приложение едва през 90-те години на миналия век, когато са извършени и публикувани първите случаи на лапароскопска тазова лимфаденектомия (лимфна дисекция) при пациенти с рак на простатата. 

Ето и кратка история на развитието на лапароскопската хирургия в урологията: